Начало-ЗА НАС-КНИГИ

ОТ ЕТНИЧЕСКИ КЪМ МИГРАЦИОННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Анна Кръстева (съставителство и научна редакция)

ОТ ЕТНИЧЕСКИ КЪМ МИГРАЦИОННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

София, НБУ, 2006.

 

 

Западът произвежда теория, а Изтокът – факти. Не ми е изестно някой да се е ангажирал експлицитно с тази провокативна теза, но тя прозира имплицитно в логиката на впечатляващ брой научни форуми, на които западни изследователи въвеждат понятия и теории, а източни – конкретни случаи, за да ги илюстрират, потвърдят, опровергаят. Един впечатляващ по своя обхват и многоаспектност дебат е озаглавен “Западна политичека теория и етнически отношения в Източна Европа” (Kymlicka and Opalski 2001).

Новата поредица Миграционни и бежански изследвания не се стреми към революционни поврати, още по-малко към възпроизводство на съществуващи дисбаланси. Нейната цел е и по-конкретна, и по-конструктивна: да допринесе за запълване на значителната теоретична ниша на изследванията на имиграцията и емиграцията. У нас както научният, така и политическият дискурс създават “списък на чакащите”[1]: на първо място, изграждането на най-продаваемия политически продукт – българския етнически модел; на второ – мултикултурната радост от разнообразието на малките, интегрирани, непроблемни малцинства; на трето – задълбочаващия се проблем с интеграцията на ромите; и на четвърто, далеч зад първите три, новият феномен на имиграцията.

Поредицата е теоретичното ‘лице’ на Центъра по миграционни, бежански и етнически изследвания към НБУ.

От етничност към миграция – този теоретичен преход има две основания. Първото е методологическо: политическата теория мисли “старите” и “новите” групи с общ теоретичен апарат. Подходът на лиералния плурализъм на Уил Кимлика обхваща и малцинствата, и имигрантите. Типологията на Евробарометър, по която в сравнителен план се анализира етнокултурното разнообразие, също обхваща и двата вида групи. Второто основание е гражданско: необходимостта новите групи да бъдат разбрани и обяснени, преди да бъдат инструментализирани, а общественото мнение да се запознае с умерени и аналитични позиции преди опортюнистични политици, търсещи електорални ниши, да предложат по-езноизмерни или екстремни версии.

Човешките права, почертава Р. Рорти (1993), имат нужда повече от страст и кураж откокото от разум и теория. Нито политически манифест, нито научен трактат, новата поредица ще предостави теоретично пространство и на критичната рефлексия, и на открвателския патос от навлизането в нова изследователска проблематика.

Първият том от поредицата От етничност към миграция е опит за теоретичен синтез на търсенията на пост- комунистическите социални науки у нас. Етническатата проблематика е анализирана в три разреза: теоретичния (П. Макарев), политическия (А. Кръстева) и медийния дискурс (Г. Лазарова). Новите проблеми изискват нов теоретичен инструментариум – това предизвикателство е в центъра на разсъжденията на А. Желязкова.

Вторият тематичен блок, посветен на имиграцията, е фокусиран върху бежанците. Изборът е закономерен – това е единствената сфера на имиграционната политика, за която има създадена институционална структура. Именно последната е аналитичният ‘вход’ в темата: тя пронизва сравнителния подход на Л. Дрюке и е в центъра на анализа на Ф. Хюсменова. Аналитичният ‘прочит’ на достиженията на петнадесет години изследователски усилия се стреми да не се повлиява от конюнктурата на деня, но има теми, които така мощно навлязоха и във всекидневните представи, и в медийните образи, и в политическите приоритети, че не е възможно да бъдат пренебрегнати в академичните размисли. Такава е темата за сигурността, предмет на изследването на А. Гълъбов.

Първият том илюстрира две от амбициите на поредицата. Едната е желанието за пресичането на множество гласове –и на утвърдени учени, и на млади изследователи. Родните търсения се оглеждат в големите съвременни дебати (У. Кимлика). Политика и теория са интимно вплетени в деликатната материя на миграцията, затова на страниците на научен том четем позицията на български министър (Ф. Хюсменова). Миграцията може да се разбере само в перспективата на нейната глобалност, външният поглед е задължителен (Л. Дрюке, представител на Върховния комисариат на ООН за бежанците).

Втората абмиция е интердисциплинарността: и етническите (Кръстева 1998) и миграционните изследвания не принадлежат на никоя отделна социална наука – право, политология, социология, антропология, – а имат нужда от всички тях.

КРЪСТЕВА А.(Съст.) (1998) Общности и идентичности в Бьлгария. С: Петекстон.

ANDREESCU G. (2001) Universal thought, eastern facts: scrutinizing national minority rights in Romania.- In: KYMLICKA W. and M. OPALSKI (Eds) (2001) Can liberal pluralism be exported? Western political theory and ethnic relations in Eastern Europe. Oxford: Oxford University Press, 270 – 282.

KYMLICKA W. and M. OPALSKI (Eds) (2001) Can liberal pluralism be exported? Western political theory and ethnic relations in Eastern Europe. Oxford: Oxford University Press.

RORTY R. (1993) Human rights, rationality, and sentimentality.- In: Shute S. and S. Hurley (Eds.) On human rights: the Oxford amnesty lectures 1993. New York: Basic Books.

[1] По сполучливия израз на Габриел Андрееску (Andreescu 2001).

 



СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

От етнически към миграционни изследвания
Анна Кръстева

Миграциони и бежански изследвания в България – обещаващо начало
Луизе Дрюке

ПЪРВА ЧАСТ: Етническа политика

Публични политики и културни различия
Пламен Макариев

Българската етническа политика
Анна Кръстева

Българският етнически модел в медийното огледало
Галя Лазарова

Етнически кризи и спешна антропология
Антонина Желязкова

ВТОРА ЧАСТ: Миграционна политика

Миграция и сигурност
Антоний Гълъбов

Бежански режими в пост-комунистическите страни
Луизе Дрюке

Взаимодействие между институциите в областта на убежището и бежанците
Филиз Хюсменова

ТРЕТА ЧАСТ: Етничност и миграция в съвременния дебат

Западна политическа теория и етнически отношения в Източна Европа
Уил Кимлика

За печатЗа печат Запази като PDFЗапази като PDF ГореГоре