Начало-ЗА НАС-КНИГИ

От миграция към мобилност: политики и пътища

От миграция към мобилност: политики и пътища

Анна Кръстева
УВОД
Първа част
КАК МИСЛИМ МИГРАЦИЯТА - МИГРАЦИОННИ ТЕОРИИ
ПЪРВА ГЛАВА. ПОНЯТИЯ - ИЗОБИЛЕН РЕЧНИК, ФЛУИДНИ КОНЦЕПТИ
Миграция –от бинарни опозиции до ‘изобретяването’ на мигранта
Мобилност – свобода и/или мобилитарна идеология
Граници - от обез-граничаването до конструиране на ред, чуждост, идентичности
От методологически национализъм към методологически космополитизъм
ВТОРА ГЛАВА. ТЕОРИИ – КАК СЕ РАЗВИВАТ И КАК (НЕ) ТРЯБВА ДА СЕ РАЗВИВАТ МИГРАЦИОННИТЕ КОНЦЕПЦИИ
Теоретичният модел – миграцията в четириполюсната координатна система на пост-вестфалската държава, опитомената глобализация, глобалния град и пулсиращия пазар
Пазарът
Икономическите теории – теоретичното самочувствие на Бръснача на Окам
Неокласическа теория – международно разпределение на трудовите пазари
Теория на човешкия капитал – мигрантът като рационален актьор, максимизиращ миграцията, пресмятайки цени и ползи
Нова икономика на миграцията – диверсификация на риска чрез международна мобилност
Теория на двойния пазар на труда – от индивидите към структурните потребности на икономиката
Икономическите теории в сравнителна перспектива
Градът
Чикагската школа – градът като експериментална лаборатория на миграцията
Отвореният град – лидерство и интернационализация
Държавата
Космополитната държава – от автономия, основана на националното изключване, към суверенитет, основан на транснационалното включване
Глобализацията
Транснационализмът като трансформация
Теория за системата-свят – свърхпроизводство на периферии
Теория на мрежите – миграционната мрежа като социален капитал
Заключение – миграционните изследвания в демистифицираща и критична роля
Втора част
КАК СЕ РАЗГРЪЩА МИГРАЦИЯТА - МИГРАЦИОННИЯТ ФЕНОМЕН
ТРЕТА ГЛАВА. EВРОПЕЙСКИЯТ МИГРАЦИОНЕН ФЕНОМЕН
Митът: Европа като обетована земя
История
Предмодерност
Одисей и одисеи
Викингите
Арабо-мюсюлманската експанзия
Пътят на коприната
Търговията на роби
Обобщение – миксът от реални и конструирани форми на миграция
Миграция и национална държава
Миграция и индустриализация
Европа – глобалният износител на миграция
Европа – глобалният вносител на миграция
Темпоралности
История, темпоралност, миграция
Съвременният миграционен феномен
Световната миграционна система
Тенденции
От стрели към спагети
‘Опитомената’ глобализация
Политизация или ‘обвинената’ имиграция
Феминизацията – автономизаця на женското мигрантско Аз
Нови миграции
Екологични – (не)съвпадение между географията на причините и географията на последствията
Фигури
Малолетният – малкият мигрант с големите проблеми
Нерегулярният – създаденият от секуритизацията
Eврозвездата – фаворитът
Мобилният студент – гражданинът на Европа
Поклонникът – омагьосаният от пътя и сакралността
Пенсионерът – най-свободният мигрант
Homo viator – реален и въображаем
Фигурите – между референтите и опита
Предизвикателства
Демография – неразрешимата дилема
Кризата – нов международен миграционен ред или ренационализация на миграционните политики
Дигиталната диаспора – транснационалната е-гражданственост
Заключение. Европа като мобилност и идентичност.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. БАЛКАНСКИЯТ МИГРАЦИОНЕН ФЕНОМЕН
Студената война – поляризация на миграционните профили
Дългото (пре)откриване на трудовата миграция
Периодизация
Първи период (1989 г. – 1995). Два противоположни миграционни модела
Втори период (1995 г. - средата на 10-те). Пост-конфликтни миграции. Европеизация и миграция
Трети период (средата на 10-те - 2008-9). Трудовата миграция – the main game in town
Четвърти период (2008/9 - ). Криза и миграция
Типологизация
Нетрудови
Принудителни
Етнически
Трафик
Бежанци
Пенсионна
Трудови
Емиграция
Циркулярна миграция, включително и свободно движение на хора
Имиграция
Завръщане
От принудителна миграция и разселване
От доброволна миграция
Типове миграция и миграционни периоди
Национални миграционни модели
Пост-конфликтен (Босна и Херцеговина)
‘All inclusive’ (Албания)
Нов емиграционен шампион (Румъния)
Имиграционен (Словения)
Тенденции – от извънредни към нормални миграционни потоци:
От насилствени миграции към завръщане
От етническа към икономическа логика
От масова емиграция към временна и циркулярна миграция
От емиграция към имиграция
От диверсификация към конвергенция на миграционни модели
Заключение. Да търсиш работа, не убежище.
ПЕТА ГЛАВА. БЪЛГАРСКИЯТ МИГРАЦИОНЕН ФЕНОМЕН
От идеологизацията до глобализацията
От ‘спасение дебне отвсякъде’ до ‘чужденеца’
От Освобождението до Втората световна война – етнически и малцинствени миграции
Комунистическата миграционна политика като биополитика
Пост-комунистическото начало – навлизане в радикален край: ‘край на историята’ и ‘край на географията’
Да бъдеш българин/ка в чужбина – българският емиграционен феномен
От изгубения по пътищата до обречения на успех
Миграцията в бяло – най-политическата и най-символната
Мобилните лекари
Мобилни с миграционен проект
Мобилни без миграционен проект
‘Second life’
Новите европейци
Мобилни българи
Втори шанс
Немобилните мигранти
Мобилните немигранти
Завръщащите се
Глобалните
Транснационалните
Дигиталните
От ‘exit’ до ‘voice’
Да бъдеш чужденец/ка в България – българският имиграционен феномен
‘Протестантът’ на посткомунистическата икономика: да бъдеш китаец в България
От ‘дядо Иван’ до ‘руската снаха’: да бъдеш руснак в България
Нашият съсед - сравнителен портрет
Пост-комунистическият миграционен модел като пост-средиземноморски: политика, темпоралност, логика
Трета част
КАК УПРАВЛЯВАМЕ МИГРАЦИЯТА – МИГРАЦИОННА ПОЛИТИКА
ШЕСТА ГЛАВА. МИГРАЦИОННА ПОЛИТИКА
Четвърто поколение миграционни изследвания
Дихотомията контрол - интеграция
Защо миграционните политики системно се провалят
Либерална ли е либералната миграционна политика
Детерминанти и/или актьори
Оценяването - триизмерност и тристепенна темпоралност
Заключение или отговорността на миграционната политика за утвърждаване на миграцията като позитивен феномен и ресурс за развитие
СЕДМА ГЛАВА. ЕВРОПЕЙСКА МИГРАЦИОННА ПОЛИТИКА
Как да се контролират мобилните – имиграционна политика
Хипотези
‘Загубеният контрол’
Европа като ‘изход’
Институционализация. Еластичност на институционалната структура
Периодизация
Първи етап. От Римския договор до Шенген – минимално междуправителствено сътрудничество (1957 – 1985)
Римският договор (1957) – четирите свободи като фундамент на ЕС
Регламент 1612 от 1968 г. на Съвета (15.10.68) – поврат в политиката на свободно движение на работници
Програма за действие в подкрепа на работниците мигранти и техните семейства (1974) – за първи път въпросът за мигрантите от трети страни
Резолюция за общностен подход към граждани на трети страни (9.02.76) – консултации без обвързващ правен характер
Насоки на общностна политика по миграция (1.03.85) – първо обвързване на миграционна политика и общността
Втори етап. От Шенген до Дъблин – експериментиране на нови форми на сътрудничество от малки групи страни-пионери (1985 – 1990)
Шенгенско споразумение (1985, 1990, 1995) – повече свобода навътре, повече контрол навън
Единният европейски акт (1987) – първа сериозна ревизия на Римския договор
Дъблин 1 (15 юни 1990 ) – начало на хармонизация на бежанската политика
Трети етап. От Маастрих до Амстердам. Включване на миграционната политика в общностната рамка в третия стълб на междуправителствено сътрудничество (1993 - 1997)
Четвърти етап. Пост-Амстердам – комунитаризация, но не супранационализация (1997 - )
Договорът от Амстердам (1997) – от трети към първи стълб
Европейският съвет в Тампере (1999) – от стратегическата визия на Амстердам към очертаване на конкретни политики
Дъблин 2 (2003) – хуманитарна клауза, но не винаги хуманитарна практика
Хагската програма (4-6.11.2004) – Брюкселска симетрия на 10 приоритета за 5 години
Фронтекс (2005) – продукт или катализатор на секуритизацията
Зелен доклад за европейски подход към управление на икономическата миграция (11.01.2005) – от постоянна към временна и циркулярна миграция
Лисабонският договор (13.12.2007) – ‘нормализация’ на европейската политика на миграция и убежище
Европейски пакт за миграция и убежище (24.09.2008) – миграционна триада и интеграционна дилема
Стокхолмската програма (2010 - 2014) – трудният баланс на свобода, правосъдие, сигурност
Заключение. Европейската миграционна политика – повече комунитаризирана отколкото демократизирана
Как да се интегрират уседналите – интеграционна политика
Политики и идентичности
Три модела интеграционна политика
Асимилацията – предложена или наложена
Мултикултурурализмът – политика на присъствие и признание
Гражданските траектории – интеграцията като отговорност на имигранта
От акултурация до участие – пъстра палитра от интеграционни стратегии и политики
Европейската интеграционна политика – скромни амбиции и soft law
Детска перспектива
Най-уязвимите – бежанците и търсещите убежище
Джендър перспектива
Жени, имиграция, ислям, (не)сигурност
Заключение: от интеграция, следващия имиграцията, към интеграцията като условие за имиграцията
ОСМА ГЛАВА. БЪЛГАРСКА МИГРАЦИОННА ПОЛИТИКА
Първа стратегия (2008 – 2015) – закъсняла и етницизирана
Втора стратегия (2011 – 2020) – преждевременна и секуритизирана
Замразена стратегия (2013 –14) – от умерен към радикален дисконтинуитет
Институционализация – диверсифицирана, но не координирана
ЗАКЛЮЧЕНИЕ. МОБИЛНИ ГРАЖДАНИ - РИГИДНИ ПОЛИТИКИ
БИБЛИОГРАФИЯ
Резюме
Summary
Résumé
За печатЗа печат Запази като PDFЗапази като PDF ГореГоре